Светът се прощава с Михаил Горбачов. Бащата на руската перестройка си

Светът се прости с Михаил Горбачов. Бащата на съветската перестройка си отиде на 91 години. Той беше пръв и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното отдръпване на КПСС от властта и разпадане на Съветския съюз. Носител е на Нобелова премия за мир 1990 г. Познаваме ли последния руски водач, какво е наследството му и каква е ролята му за развиването на нашата страна - с тези въпроси се обърна към откривателя, публицист и политик Антон Тодоров.

С какво ще запомним Михаил Горбачов - последният и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики, може би с това, че капитулира пред Запада?

А, не. Веднага ще разрушим един мит, който хора-носталгици постановат. Това погрешно изказване се появи първо в съветски медии 90-те години, а след това се разпростра от някогашни КГБ-сти, а по-късно мина и в България. Никаква капитулация нямаше на Горбачов пред Запада. Ако човек се е занимавал деликатно с проучването на този руски функционер, ще си даде сметка, че, идвайки през март 1985 година като общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз, Горбачов стартира мощна атака за физическо преодоляване на нови територии по света и нови пространства в чисто агитационен смисъл. Горбачов от 1988, 1989 и 1990-та година е доста по-различен от този през 1985-86 година

военно разузнаване ГРУ се намираше в градчето Лурдес в Куба. Имаха голяма военно-морска база в Тартус 

Нещо, към което Путин се връща в този момент?

Измами ли Западът Горбачов?

Каква е ролята на Горбачов за развиването на нашата страна? До Живков доближава информация, че новият водач в Москва желае да го смени – Съветите имаха голям агентурен уред в страната ни даже и тогава.

След 1987г. Горбачов даваше ясни знаци, че би трябвало да има промяна по върховете на някогашния Източен блок. Ще напомня един случай от този интервал, когато в сп. ”Огоньок ” се разгласиха определени фрагменти от изнесените незаконно преди години на Запад записки на някогашния общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Никита Хрущов. Там има откъс, че в неговото събаряне основна роля е изиграл и Тодор Живков, защото е застанал напълно на страната на Леонид Брежнев. Това нещо, представете си 1988-89г. се появява в списанието, което се популяризира и в България. Вие вярвате ли – аз бях абониран за десетки руски списания и вестници и тъкмо този брой бе конфискуван от тогавашната цензура и никой не го получи и стана огромен скандал. Даже бяха писали от Политбюро и Централен комитет на Българска комунистическа партия до сп. „ Огоньок ” - по какъв начин е допустима такава провокация. А Горбачов на база на огромната руска агентура, която имаше у нас, ясно беше дал знак, че Живков би трябвало да си върви. Така Съветите изиграха своята роля за свалянето на Живков и това е нещо, за което има свидетелства, записки и доказателства. На процедура свалянето на Живков е контрактувано 1989г., последните директиви са при започване на ноември при едно вървене на Петър Младенов в Китай, след което той се отбива в Москва. Андрей Луканов се среща тук с хората от резидентурата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ. В този смисъл ние българите би трябвало да бъдем доста признателни на Горбачов и освен ние, и всички страни от Източния блок, поради неговия отвод от доктрината „ Брежнев ”. За тези, които не се сещат, това е разбирането за тъй наречените „ стеснен суверинитет “, че на Москва е разрешено да се намесва в страни от Източния блок, с цел да резервира тъй наречените социалистически строй - нещо, което се показва през 1968г. в Чехословакия. В тази връзка забавен е коментарът на представителя на руското външно министерство Генадий Герасимо